Нашите книги

Нашите книги

Иглика Дионисиева, "Déjà vu Hug", Scalino, 2015

 

 

 

 

 

 

 

 

 

"Профетикон" на Филица Софиану-Мълен е поема от 33 части, обхващащи седем мито-поетически дни на прозрение и памет, на едно „между“ – онова между кавафисовото „минало“ и елиътовото „настояще“. Там където митът става реалност и рамкира своя безкрай в бъдещето – в една непрекъснатост. В реално време стихотворенията са писани в периода декември 2011 – април 2012.

32 от тези 33 номерирани с римски цифри части на поемата са условно подредени, така че да бъде показана тяхната свързаност, но и самостоятелност – тематическа и стилистическа.

 

 

 

Мила Искренова, "Вкусът на Твоето тяло" (Scalino, 2014)

 

Ето какво разказа Мила Искренова пред публиката на премерата на „Вкусът на Твоето тяло” в кино "Люмиер" на 9 юни 2014 г. (Представянето на книгата беше един час преди спектакъла "Траектории на желанието", който видяхме по време на фестивала "Софийски музикални седмици" и който по-късно същата година гостува в два града в Белгия:

„Преди време станах на възраст, състояща се от две цифри: 5 и 0. Тогава се казах:  „С петицата няма какво да правя, но какво да правя с нулата?“. Тази нула ме накара да се обърна назад. Има такива моменти, когато човек има нужда види нещата, през които е минал, да види себе си в тези неща, за да може да продължи. Започнах да систематизирам моя архив, който се намира в едно старо бюро. Сигурно съм имала усещането, че нещата, които събирам са ценни и затова не съм ги изхвърлила. Този архив, предимно професионален, съдържа статии, рецензии, снимки, рисунки, скици, бележки, бележници и дневници.

Случайността също допринесе за книгата. В същия период се включих във фейсбук и започнах да публикувам откъси от този архив. Това се оказа фатално, защото в рамките на една година се появиха двама издатели – Емилия Миразчийска, след нея – Виктор Лилов и Йордан Ганчов. От всичко, което бях избрала, се оформи материал за две книги – общо над 700 страници.

За една година и нещо систематизирах материала по теми и хронологично. Първата книга „Радостта на тялото” излезе преди две години. Втората се забави, но пък стана още по-богата и подредена, казва се „Вкусът на Твоето тяло”. За разлика от първата, тази книга е много по-лична. Тя се базира на разсъждения и мои реакции, които сме нарекли „Рефлекси” , към действителността. Има 2 дневника. Първият започва през 1984 г. Него го бях заключила, защото нямах желание да го виждам повече. Чрез него, аз видях момичето, което съм била на 24 години и трябваше отново да премина през живота на това момиче. Това е може би някакъв вид терапия, но аз съм доволна от това, което направих, защото сега смело мога да отговоря на въпроса на това същество „Докъде стигна?”.

В последния етап на книгата се появи Христо Христозов, който помогна окончателното нещата с отпечатването на нещата да бъдат приключени.

Освен текста  в книгата има 40 рисунки, рисувани през различни периоди. Една част са много отдавна – един автопортрет от 1986 г., други автопортрети и портрети на личности, които се респектират и вдъхновяват.

Тази книга не е автобиографична. Тя показва какво има в един човек, който се занимава с изкуство, извън това, което той показва на сцената. В много моменти този човек е слаб, силно уязвим, понякога много гневен, понякога много тъжен, понякога направо е отчаян. Мисля, че това трябва да се знае, защото изкуството в крайна сметка има такъв произход – емоционално разнообразен и то сублимира това, което ние не се осмеляваме да кажем по друг начин на хората.”

Остава само да ви пожелая: „Приятно четене!”.

И още думи на Мила Искренова:

Тази книга е книга писана от хореограф,  не от  писател...

Тази книга не е писана, за да бъде издадена, а за да извади от мене „вътрешните гласове“ и да ме успокои... Тя е писана в продължение на 30 години – непостоянно, нередовно, „несъзнателно“ и непреднамерено, тогава, когато не съм можела да се изразя по друг начин...

Тази книга ме изправя пред мене самата, такава каквато съм била на 24-годишна възраст и с очите на онова момиче ме пита: „Мила, докъде ме доведе?“... Това момиче е моят съдник и моят вдъхновител....

Тази книга нямаше да се появи без активната намеса и помощ на Емилия Миразчийска и Христо Христозов.

Тази книга е моят отчет пред Бога и мене самата.

След нея нищо няма да бъде вече същото, защото ще съм споделила „Вкусът на Твоето тяло“.

 Тази книга ме прави силно уязвима... зная го,... но го искам, защото истината се постига с уязвимост – тя предизвиква реалността към спонтанност...

 ...Книгата ми е „много женска“ , защото в нея съм наистина аз с моята най-интимна същност, която дори „социализмът“ и „капитализмът“ не успяха да променят и изтрият.

Да си ЖЕНА в една балканска страна в края на ХХ век и да се опиваш да правиш изкуство от западен тип.... това е свръхизпитание на куража и волята, повярвайте ми... и това е една от главните линии в тази „книга“ ...

 

Тук добавяме и линк към сайта на радио Jazz FM, където можете да чуете интервюто на Таня Иванова с Мила Искренова при гостуването й в предаването "Следобедни импровизации" на 30 юни 2014 от 15 ч. следобед http://www.jazzfm.bg/bg/interviews/mila-iskrenova-bolezneno-otkrovena-v-knigata-si-vkusyt-na-tvoeto-tjalo

Също така добавяме и линк към краткия отзив на Марин Бодаков за "Вкусът на Твоето тяло", публикуван в бр. 25 на в. "Култура" от 4 юли 2014 http://www.kultura.bg/bg/article/view/22387

Първоначалната ми интуиция за „Вкусът на Твоето тяло" беше, че тази книга е Ноевият ковчег на Мила Искренова, чрез който тя спасява словото си от потопа на комуникацията. В нея хореографката се изправя пред себе си от различни години – от скришната стаичка до амвона, от самоунищожението до осенението. (Читателите на „Култура" са били редом с нея в най-силните четива, възродени от сборника.) По-късно обаче си дадох сметка, че „Вкусът на Твоето тяло" е по-скоро дамаскин – че съдържа не статии, фрагменти, дневници, афоризми и интервюта, а летописни приписки и изображения върху църковно-богослужебната книга, в която Мила копнее да превърне живота си. Че тя представя – безпощадно, разголено и неравно - поучителното си житие, в което превежда високия танц на словесен език. Че танцът изобщо чрез тази книга слиза до хората, разтрошавайки огледалото на сцената. И доказвайки собствената си мярка. „Основната цел на съдбата е да те вкарва в нежелани и несвойствени диалози, за които с готовност би казал: „Не, благодаря!", пише Мила Искренова. А може би само на Едного тя спонтанно казва „да" – но той тъй рядко е отсам.

Марин Бодаков

Както и краткия отзив на Георги Тошев, написан специално за нашия сайт и издателски блог http://blog.scalino.eu/2014/07/31/%d0%b3%d0%b5%d0%be%d1%80%d0%b3%d0%b8-%d1%82%d0%be%d1%88%d0%b5%d0%b2-%d0%b7%d0%b0-%d0%ba%d0%bd%d0%b8%d0%b3%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%bc%d0%b8%d0%bb%d0%b0-%d0%b8%d1%81%d0%ba%d1%80%d0%b5%d0%bd/ :

Мила Искренова е разказвач, който не се страхува да се „разголва", да флиртува с читателя, но никога не спекулира с чувствата. Книгата е като пъзел, който тя събира пред очите на своите читатели. Така успява да ги увлече, да ги допусне в своя свят – шарен и непредсказуем.

„Вкусът на Твоето тяло" е анти-биография. Личните истории на Мила Искренова са извадени от светското клюкарстване. Те са повод за размисъл, за споделяне, за вчувстване.

Формата е кратка, накъсана, с много илюстрации на картини от авторката, вместо снимки от лични албуми.

Книгата грабва с безпощадния анализ на един творец, който пред читателя преосмисля собствения си личен и творчески, път, средата и времето, в което се формира и живее.

Книгата надскача личния разказ и се превръща в анализ на времето. И всичко това поднесено без излишен драматизъм, с чувство за хумор и самоирония. Отстранеността на Мила Искренова я спасява от клишето на анализращия всезнайко – недостатък на повечето автобиографични книги.

„Вкусът на Твоето тяло" е забавно и искрено четиво. Мъдра книга от една талантлива и мъдра Жена.

Георги Тошев   

 

***

Ади Спасова, "Бряг на каменните сърца" (Scalino, 2014)

На този „Бряг“ животът е ясен, лесен и простичък, както когато свързваме щастието с неутолимото желание за секс.  Ади Спасова ще ви разсмее дори да сте убедени, че най-малко сега това е възможно. Възможно е, защото ще прочетете книга, в която, въпреки „вкаменяващото“ заглавие, няма и следа от тъга. Без видими претенции за владеене на дълбинната психология, с неизчерпаемо чувство за хумор в езика, сюжетите и различните житейски ситуации, Ади Спасова поглежда през очите на неколцина мъже, на които нищо от кучешката природа у човека не им е чуждо.

Христина Мирчева

 

Езикът е много хард, един напълно мъжки сленг. Тук бих казала, Ади Спасова е хамърът, разбивачът, чукът в най-новата ни литература.

Иглика Дионисиева

 

Сборникът „Бряг на каменните сърца” всъщност отговаря елегантно на въпроса, по който обичат да се произнасят литературоведите – а именно –  има ли женско и мъжко писане. Прави го по прост и чисто житейски начин: има интересно писане и скучно такова, има умело боравене със словото и неуместно. Но няма „женско“ писане, тъй както не може да има „женско“ управление на кулокран.

Илияна Делева

Eто и линк към отзива на Илияна Делева за "Бряг на каменните сърца", публикуван в електронно списание "Диаскоп комикс", от където е взет и горният цитат: http://www.diaskop-comics.com/article.aspx?id=915

Ето линк и към ревюто на Бела Чолакова за сайта "Аз чета" http://azcheta.com/briag-na-kamennite-sarca-adi-spasova/

И линк към юлския списък с книги на Кремена Димитрова, сред коити е и книгата на Ади Спасова "Бряг на каменните сърца" http://www.edna.bg/svobodno-vreme/knigi/iznenadvashtite-knigi-4635107

Както и линк към наистина личния отзив на Террешкова, писан специално за издателския блог на "Скалино" http://blog.scalino.eu/2014/07/12/%d0%b7%d0%b0-%d0%bf%d0%b8%d1%81%d0%b0%d1%82%d0%b5%d0%bb%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%b8-%d1%83%d0%b4%d0%be%d0%b2%d0%be%d0%bb%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%b8%d0%b5%d1%82%d0%be-%d0%be%d1%82-%d1%85%d1%83%d0%b1%d0%b0/

Както и линк към ревюто на Аделина Генова в блога й "Книгозавър": http://knigozavar.com/bryag-na-kamennite-sarca/

За издателския блог на "Скалино" читателски дневници за книгата на Ади Спасова поканихме да напишат Иглика Дионисиева и Ивет Лолова, а тук може да видите интерювюто на Ивет Лолова с Ади Спасова за сайта "Кафене.бг": http://kafene.bg/index.php?p=article&aid=16608

Един разказите в книгата "Бряг на каменните сърца" можете да прочете на сайта "Диаскоп Комикс": http://www.diaskop-comics.com/article.aspx?id=861

***

Селина Ангелова, "Пясъчен часовник" (Scalino, 2014)

Това е роман за самотата, разказана в бързо темпо. За любовта, която гони опашката си като котка. Той е за поезията в нас, за мръсотията в нас, за ревността, търсенето и изневярата, за телесното удоволствие, за смъртта, надеждата и мечтата. Ние сме огледални създания, отразяваме мислите си и те потичат през гръбначния стълб на времето, пълнят душата на някого близо до нас, някого, когото тормозим със себичността си, със случки, ронливи песъчинки – късчета любов. Ние сме създания, гладни за страст и красота. В търсене на тези най-силни чувства сме способни да пълзим. Превръщаме се в змии в пазвата на интимността си. Не спираме да опитваме да изпълзим извън ръба, да излезем извън рамките чрез подсъзнанието, сънищата си, чрез крясъка и разкъсването на ризата.

Счупването на часовника? Не. Той не бива да се чупи, за нищо на света. Случи ли се, няма да можем да преливаме един в друг, да се обръщаме, да сменяме положителното с отрицателното…, да си играем на дзен.

Селина Ангелова

 

Този роман е късометражен трип. Използвам първата дума, която изплува на повърхността. Трип означава пътуване. Пътуване из съзнанието. Опиум за въображението, чийто дилър използва инициалите С.А.

 Няма да говоря за секс. Тъпо е. Направи ми впечатление най-вече поривът на Селина да излезе извън кожата си, да изкрещи в тишината тогава, когато едновременно всеки и никой може да я чуе, да удари дъното, без да знае дали ще се нарани, да не се страхува да мине границата, да не робува на статуквото, да разцепи понятието „морал“ на две равномерни половини, да извърви боса всички пътища на шизофренията и инсомнията, да изживее целият шок и цялото отвращение от Света, да потърси своят собствен пънк, своята собствена любов, която всъщност е ничия, да протестира срещу еднаквомислието, доказвайки, че свободният дух не бяга от лудостта, а напротив – отдава ѝ се до последната фибра...

 Росен Карамфилов

 

"Героите на този роман са странни, ирелевантни, но мислещи. И в това е тяхното очарование. В бунта им срещу рутината и отчуждението. Те се срещат на невъзможни места – от Локвата и You are nice (кръчми на арт-обществото в град П.) до пустите плажове, пропуснати от алчни концесионери. Те пият, пушат, друсат и правят неистов секс с различни по пол и интелект обекти на желанието, но всъщност търсят себе си, смисъла и Любовта. И търсят навсякъде: в града, в малкото село между обикновените хора, в музиката, в книгите, в мрежата. Но най-вече в собствените си търсещи глави. И така до края, когато разбираш, че герои всъщност няма, защото героинята е една – онази литературна същност на мисълта. А всички други са родени от нейното въображение."

Илияна Делева

Ето един линк към отзива на Славена Маринова за романа "Пясъчен часовник", публикуван в сайта "Аз чета" http://azcheta.com/pqsuchen-chasovnik-selina-angelova/

А ето и отзивът на Илияна Делева за "Пясъчен часовник" от Селина Ангелова, публикуван в "Диаскоп комикс" http://www.diaskop-comics.com/article.aspx?id=934

За този романа "Пясъчен часовник" на Селина Ангелова поканихме да напишат читателски дневници Христина Панджаридис и Ивет Лолова.

А в издателския ни блог публикувахме и впечатленията на редактора на романа Людмила Ламбовска-Мила: http://blog.scalino.eu/2014/03/25/%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B0-%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%B1%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%BF%D1%8F%D1%81%D1%8A%D1%87%D0%B5%D0%BD-%D1%87%D0%B0%D1%81%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA-%E2%80%93/

 

 ***

Златко Ангелов, „Любов на Boogie Street" (Scalino, 2013)

 

Три дълги разказа, събрани в една книга, която се чете като роман. Това е „Любов на Boogie Street” от Златко Ангелов. В голямата история е скрита по-малка, а в нея – следващата и така – чак до самия край на книгата. Така читателското внимание се подклажда непрестанно с внасяне на нови герои, интриги, тайни. Ето какво пише самият Златко Ангелов, който също е сред героите в тази книга, в първия разказ „Ранчото на мисионерите“: „Всеки литературно написан сюжет – американците чудесно са назовали тази форма фикция, fiction – е като айсберг. Публикуваният текст е върхът на айсберга, под който лежат сложните пластове на замисъла. И ако в замисъла има само един случаен елемент – не  казвам изкуствен или фалшив, а случаен – върхът губи от красотата си и се нацепва, престава да отразява дълбокия слой, който го е издигнал над водата. Този дълбок слой съм аз, писателят, който трябва да съм видял предварително сложната логика на характерите, за да ми изглежда разказът безупречен.“

 Гласовете в книгата „Любов на Boogie Street” се допълват и доразвиват на фона на сюжетите, а там стои и той самият, наблюдателят и писателят. Историята му се заплита все повече и повече, истините и неизказаните неща се натрупват, любовта изкристализира най-отгоре. Тя, любовта, е там, на почит, където всъщност модерните писатели-мъже не обичат да я слагат. Дори женската изповед, записана на касетка, която завършва цялата история, дори тя звучи истински.  http://blog.scalino.eu/?p=1487

Деница Дилова

Линк към отзива на Царевна Стойкова в блога й за книгата на Златко Ангелов "Любов на Boogie Street": http://summerimpressions.wordpress.com/2014/01/03/%d0%bb%d1%8e%d0%b1%d0%be%d0%b2-%d0%bd%d0%b0-boogie-street/

Линк към ревюто на Аделина Генова в блога й "Книгозавър": http://knigozavar.com/lyubov-na-boogie-street/

И линк към ревюто на Христо Блажев в блога му "Книголандия": http://knigolandia.info/book-review/lubov-na-boogie-street/

За книгата на Златко Ангелов "Любов на Boogie Street" читателски дневници поканихме да напишат Ивет Лолова, Катя Гочева, Виолета Аргаки, Таня Иванова, Роман Димитров и Иво Иванов.

***

  София Папазова „7 маслинови цвята” (Scalino, 2013)

Тук може да видите как започват трите части от читателския дневник на Лора Шумкова, които публикувахме в седмицата между Коледа и Нова година в блога на „Скалино“, дали сме и съответните линкове, ако ви стане интересно и искате да продължите четенето.

3

Три са темите, с които ме очарова София Папазова още с първата си книга „Живот в стъпки по пясъка“ и които очаквах да намеря в „7 маслинови цвята“: Италия, архитектура, вяра в щастливата любов. Намерих ги още в първите страници (струва ми се, точно в този ред). http://blog.scalino.eu/?p=1401

4

Четири образа поддържат конструкцията на романа „7 маслинови цвята“, въплъщавайки – и проигравайки – четири версии за любовта, възможни във всеки един живот, готови да се разгърнат във всеки един момент, взаимосвързани с всеки един екзистенциален избор. В центъра на историята е Самуела – любовта-предопределение. Нищо в нейния живот не е лесно, нищо не идва наготово: от тежкото детство без баща и със свръхамбициозна майка, през нелекото образование и професионално израстване като архитект до цял каталог семейни проблеми, всеки от които би нокаутирал една по-обикновена литературна героиня (спонтанен аборт, тежка бременност, следродилна депресия, психически тормоз и домашно насилие, натраплива невроза, трайно безработен съпруг, изневяра, развод – и това само в по-груби щрихи). И любовта. Ах, любовта! На фона на всички удари, които съдбата ѝ нанася, Самуела някак съумява да съхрани чистия спомен за едно мигновено юношеско влюбване и с присъщата си всеотдайност и упоритост да го отгледа до пълноценна зряла връзка. http://blog.scalino.eu/?p=1408

 3+4=7

Седем са основните измерения на женското, които София Папазова сплита (или разплита, зависи от гледната точка) в образа на Самуeла. По-лесните – защото са универсални – бих събрала в триадата „жената-в-себе-си“, „жената-в-семейството“, „жената-в-света“. Във версията на Самуeла жената-в-света е жената-срещу-света, жената, която преодолява препятствия, жената, която взривява стереотипите отвътре, жената, която постига невъзможното. http://blog.scalino.eu/?p=1411

В издателския блог на "Скалино" читателски дневници за книгата на София Папазова "7 маслинови цвята" са писали също Златко Ангелов, Ади Спасова, Светлана Дичева...

Ето линк и към ревюто на Аделина Генова в блога й "Книгозавър": http://knigozavar.com/7-maslinovi-cvyata/

И линк към обзора на Кремена Димитрова за сайта, в който с удоволствие четем нейните представяния на книги: http://www.edna.bg/svobodno-vreme/knigi/knigi-za-liubov-i...-oshte-neshto-4634056

***

Възможните майки”  е първата книга на изд. "Скалино", която излезе на български през април 2011 и на италиански през октомври същата година. Това е не-литературен вариативен проект (доколкото текстовете в българското и италианското издание не се припокриват напълно), съдържащ историите над 100 жени, майки и не-майки, предимно от България и Италия, разказани отвъд рамките на авторството и анонимността.  

Имената на авторките са изброени по азбучен ред в началото на книгата, както и на корицата на книгата, но историите не са обвързани с името на конкретния автор.

Това е своеобразен пъзел, който кара читателя сам да открие как майчинството променя приоритетите в живота на жените в началото на трето хилядолетие. Автентичният изказ на текстовете е съзнателно запазен.

***

В края на 2012 излезе и нашия сборник с коледни разкази "Поздрави на Дикенс", в който намериха място коледните истории на автори от осем националности, които придават различен привкус към темата за Коледа. Коледната книга на "Скалино" има три езикови версии: българска, италианска и ангглийска.

 Давид Албахари, Яна Букова, Рейнол Перес Васкес, Деница Дилова, Ноеми Киш, Соледад Кордеро, Любов Кронева, Стоян Ненов, Димитрис Нолас, Глориана Орландо, Алесандра Порку, Милен Русков, Жужа Такач и Иван П. Хол

Разказите на чуждестранните автори са преведени и за първи път излизат на български в тази книга, а Рейнол Перес Васкес, Деница Дилова, Соледад Кордеро, Алесандра Порку, Глориана Орландо и Иван П. Хол написаха своите разкази специално за този проект на изд. "Скалино". Книгата и на трите езика има за заглавие едноименния разказ на Любов Кронева.

Вижте отзива на Златко Ангелов за тази книга: http://www.public-republic.com/magazine/2012/12/99862.php

Ето и рецензията на Мая Кисьова за "Поздрави на Дикенс" http://litvestnik.wordpress.com/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%BE-%D0%B4%D0%BD%D0%B5%D1%81/%D0%BC%D0%B0%D1%8F-%D0%BA%D0%B8%D1%81%D1%8C%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%B7%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D0%B8%D0%BA%D0%B5%D0%BD%D1%81/

Българската книга е налична и като e-book във формат еPUB: http://www.helikon.bg/ebooks/501/%D0%9F%D0%BE%D0%B7%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%94%D0%B8%D0%BA%D0%B5%D0%BD%D1%81.-15-%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B8_10000000013752.html

***

eMOrpheus

Първото ни заглавие за 2013 е книгата на Мая Кисьова "еМОрфей. Пет пиеси и един актьорски дневник" с илюстрации на Рафаил Георгиев, издадена с любезното съдействие на МОНТФИЗ.

В първото представяне на тази книга на Мая Кисьова на зимния Арт Фест на МОНТФИЗ във Велинград на 5 януари 2013 участие взе и Ади Спасова, като абсолвент в авторския курс на Мая Кисьова "Писателят като актьор". Впоследствие Ади Спасова стана автор на "Скалино" и през юни 2014 издадохме дебютната й книга с разкази "Бряг на каменните сърца".

***

От юли 2012 ще намерите в книжарниците, преведен първо на български, дебютния роман "Без токчета" на младата италианска писателка и модел Франческа Ланчини, която дойде за премиерата на българската книга в София през септември същата година.

Главната героиня в романа, София Мартини, е кръстена именно на град София,  работи като модел, приема с безразличие света на модата и класифицира хората, които среща, според това, какви читатели са. Обожава киното, но презира онези, които предпочитат да гледат кинематографичната версия на един роман, вместо да го прочетат. Когато не знае как да се справи със ситуациите, които възникват в живота ѝ, именно работата, която ненавижда, ѝ дава възможност да замине на другия край на света. Милано, Маями, Барселона са етапите в едно дълго пътуване към промяната... Трите части на романа носят имената на тези градове, а отделните глави са озаглавени с числата – първо на италиански, после на английски и накрая на испански, като във всеки град броенето започва отначало...

 Книгата е налична и като e-book във формат еPUB: http://www.helikon.bg/ebooks/576/%D0%91%D0%B5%D0%B7-%D1%82%D0%BE%D0%BA%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%B0_10000000007856.html

Тук няма да даваме линкове към всички интервюта с авторката, нито към участието й в "Шоуто на Слави", ще кажем само, че за този роман поканихме да напишат читателски дневници Мая Кисьова, София Папазова, Ивет Лолова и Пирина Джупанова, моделът, който виждате на българската корицата на романа: http://blog.scalino.eu/2012/11/26/%d1%87%d0%b8%d1%82%d0%b0%d1%82%d0%b5%d0%bb%d1%81%d0%ba%d0%b8-%d0%b4%d0%bd%d0%b5%d0%b2%d0%bd%d0%b8%d0%ba-%d0%be%d1%82-%d0%bf%d0%b8%d1%80%d0%b8%d0%bd%d0%b0-%d0%b4%d0%b6%d1%83%d0%bf%d0%b0%d0%bd%d0%be/

 

 ***

Първото ни заглавие за 2012 г. е  дебютният сборник разкази на Деница Дилова "Тънкости на приготвянето" с илюстрации от автора.

Тънкости на приготвянето“ е изпълнен със страхотни персонажи – ясно е, че за добрата литература героите са вероятно най-важното нещо, а тук това си личи във всеки от десетте разказа. Като се започне от сладката проститутка Зоя, мине се през самотна археоложка, която за няколко дни от живота си усеща какво е да обичаш безкористно… рак; клошар, чиято основна дейност е да разобличава съседите си според боклука им, двама 7-годишни близнаци и свободолюбивата им нова приятелка и, разбира се, моята любимка – млада дама, която се справя с отвратителния почерк на своята покойна леля, за да успее да приготви и да се припознае в безсмъртното същество на охлювите" пише Преслав Ганев в блога си "Литературата днес":  http://literaturatadnes.com/archives/954

Отзивът на един от любимите ни млади български автори Стоян Ненов започва така: "Прочетох новата книга на Деница Дилова рекордно бързо. Основните причини това да се случи бяха три: Първо, седмица преди сборникът да бъде издаден, ми бе споменато, че се задава една книга с разкази, която ще „избие рибата”. Тогава нямаше как да знам колко буквално значение имат тези думи и как само в няколко истории ще измрат шарани, амури и други животни. Очаквах изданието на “Скалино” с възпален интерес, а когато се сдобих с него го излапах за два курса на 204 – от кв. Борово до центъра и обратно."  http://www.goodreads.com/book/show/16034416#other_reviews

И още:

Отзивът на Мария Донева: http://mdoneva.com/2012/05/12/tynkostinaprigotvianeto/

и на Кремена Димитрова: http://novinar.bg/news/tankosti-na-prigotvianeto-ot-balgarskata-laura-eskivel_Mzg3OTszNg==.html

и накрая и един вегетариански прочит, този на Марта Радева: http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=14651&sid=4

Книгата е налична и като e-book във формат PDF: http://www.helikon.bg/ebooks/617/%D0%A2%D1%8A%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D1%82%D0%B2%D1%8F%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE-%28%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B8-%D1%81-%D1%80%D0%B5%D1%86%D0%B5%D0%BF%D1%82%D0%B8%29_10000000000584.html

На представянето на книгата в София на 16 май 2012 Силвия Томова прочете този текст: http://blog.scalino.eu/2012/05/28/%d1%82%d0%b5%d0%ba%d1%81%d1%82%d1%8a%d1%82-%d0%ba%d0%be%d0%b9%d1%82%d0%be-%d1%81%d0%b8%d0%bb%d0%b2%d0%b8%d1%8f-%d1%82%d0%be%d0%bc%d0%be%d0%b2%d0%b0-%d0%bf%d1%80%d0%be%d1%87%d0%b5%d1%82%d0%b5-%d0%bd/

  ***

От началото на 2012 ще намерите в книжарниците и българския превод на италианския роман "Неправна кантора" на Федерико Бакомо (Дючезни), чието първо издание през 2009 излиза в Италия само с псеводима Дючезни, избран от главния герой в една от сцените на романа. След успеха на книгата ( възникнала от голямата популярност на един личен блог, воден от автора още докато е практикуващ адвокат) Федерико Бакомо разкрива своята самоличност и при второто издание на романа през 2011 името му вече е на корицата, заедно с избрания от героя му псевдоним.

Книгата е налична и като e-book във формат PDF: http://www.helikon.bg/ebooks/556/%D0%9D%D0%B5%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_10000000000583.html

 

 

 

Точки 1 до 9 от 21 общо

на страница
Страница:
  1. 1
  2. 2
  3. 3

Решетка   Списък  

Задай Низходяща Посока

Точки 1 до 9 от 21 общо

на страница
Страница:
  1. 1
  2. 2
  3. 3

Решетка   Списък  

Задай Низходяща Посока